УАХАБИЗЪМ(2)

   Учените на четирите мезхеба са написали много книги, доказващи категорично, че отделящите се от Ехли суннет са еретици и че много вредят на Исляма. чените от ехли суннет, похвалени в хадиси.За по-подробна информация прочeтете турските книги “Киямет ве Ахирет” и “Сеадет-и ебедиййе”, както и арабските “Минха-тул-вехбеййе”, “Ет-Тевессул-у бин-Неби ве бис-Салихин”, “Себил-ун-неджат”, и персийската книга “Сейф-ул-ебрар”. Тези ценни книти, както и още много написани, с цел да се опровергае ехли бидат, са публикувани от истанбулското книгоиздателство “Хакикат”. Както в третия том на “Ибни Абидин”, така и в турската книга “Нимет-и ислям”, в глава “Брак”, ясно е записано, че вахабиите са ибахии.

   Еййуб Сабри паша [починал през 1308 (1890)година], един от адмиралите на Султан Абдулхамид хан, в своите книги “Мират-ул-харамейн” и “Тарих-и веххабиййан”, както и Ахмед Джевдет паша, в седми том на книгата си по история, дават подробна информация за вахабиите. Също и Юсуф Небхани в арабската си книга “Шевахид-ул-хак”, издадена в Египет, опровергава напълно вахабиите и Ибни Теймиййе. Петдесет страници от тази книга бяха сложени в книгата ни “Ислямските учени и вахабиите”, която е отпечатана на арабски през 1972г.

   Еййуб Сабри паша (рахимехуллаху теаля) казва: “Вахабизмът се появил след кървава и пълна с изтезания революция през 1205 (1791) година в Арабския полуостров.” Мухаммед Абдух от Египет бил от хората, които се опитали да разпространят Вахабизма и безмезхебието по целия свят посредством книгите си. Той бил представен на младежите като “велик ислямски учен”, “съвременен мислител” и “ценен реформатор”.