ШИИЗЪМ

Тези, които осъзнават стойността и величието на Есхаба на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и обичат, и уважават всеки от тях, и вървят по техния път, се наричат ехли суннет. Онези, които твърдят, че обичат някои от тях и не харесват другите, и клеветят за повечето, и по този начин не следват пътя на абсолютно нито един от Есхаба, се наричат рафизии или шиити. Рафиизите са много в Иран, Индия и Ирак. В Турция няма от тях. Част от тях, за да заблудят чистосърдечните алевии в Турция, нарекли себе си алеви, което означава: “Мюсюлманин, обичащ Хазрети Али (радияллаху анх).” Да обичаш някого означава да следваш неговия път и да обичаш онези, които той обича. Ако тези хора бяха по пътя на Хазрети Али (радияллаху анх), те щяха да следват стъпките му. Имамът обичаше всеки от Есхаб-и кирам. Той беше съветникът, приятелят на втория халиф - Омер (радияллаху анх). Той омъжи дъщеря си Умму Кулсум, родена от Фатима (радияллаху анха), за Хазрети Омер. Аллаху теаля в Коран-и керим съобщава, че (вярващите са братя). В последния айет на сура Фетх (Победата) се заявява, че (Eсхаб-и кирам се обичат един друг.) Да не се обича дори един от тях или най-лошото -да се прояви вражда към тях, е равносилно на това да не се вярва в Коран-и керим. Учените на Ехли суннет много добре разбрали превъзходството на Есхаб-и кирам (радияллаху теаля анхум еджмаин) и ни заповядали да обичаме всички от тях. По този начин спасили мюсюлманите от бедствието.

   Тези, които не харесват Ехл-и бейт, т.е. Али (радияллаху анх) и неговите синове, и водят вражда към тези големци на Ехли суннет, се наричат хариджии. Днес те се наричат йезидии. Имат много грешни вярвания и религия.