ТАСАВВУФ (2)

 Тасаввуфът има две цели: първата е постигането на здрава и непоклатима вяра. Вярата, която се постига с много разсъждения и доказателства, не може да е на желаното ниво. Аллаху теаля в сура Рад двадесет и осми айет казва, меал: “Сърцата им се успокояват (вярата се настанява в тях, единствено и само) при споменаването на Аллаху (теаля).” Зикр е споменаване на Аллаху теаля във всяка работа, във всяко движение и вършене на всичко само в името на Неговото задоволство.

   Втората задача на тасаввуфа е да накара човека да върши с желание и любов ибадетите, посочени в илмихалите (книгите по ислямско право), да премахне мързела и депресията, породени от нефса. Само с изучаването на тази наука и с напредването в нея е възможно да се постигне лекота в служенето на Аллаху теаля и лесно отбягване на забранените неща, защото тасаввуфът кара човек да намрази харамите.

   Тасаввуфското възпитание не е за да накара човека да узнае тайните неща, да предсказва, да вижда светлини и души, да сънува особени сънища и др. Знанията и състоянията в тасаввуфа се постигат, ако човек, преди всичко, оправи вероубеждението си съгласно знанията, поместени в книгите на учените от Ехли суннета. След това трябва да се научат правилата за вършене на ибадетите и да се изпълняват, спазвайки всичко научено.

   Изчистването на сърцето и превъзпитаването на нефса (егото) е абсолютно невъзможно без стриктното следване на предписанията на Исляма.