ПЪРВИТЕ МЮСЮЛМАНИ (3)

   В друго предание се казва, че Хазрети Ебу Бекр, във времето преди да дойде откровение на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), отиде по търговски дела в Йемен. При това свое пътуване той се срещна с един на- четен старец от племето Езд. Този старец, поглеждайки към Ебу Бекр (радияллаху анх) каза: „Струва ми се, че ти си от Мекка.“ Получавайки положителен отговор, старецът започна да му задава въпроси и между тях се проведе следния разговор:

- От Курайш ли си?

- Да.

- От Бени Темим ли си?

- Да.

- Остана още един белег.

- Какъв е той?

- Покажи си корема?

- Защо трябва да си показвам корема?

- От писанията четох, че в Мекка ще се появи един пророк. Ще му помагат двама човека. Единият ще е млад, другият – възрастен. Младият ще превърне трудностите в леснина. А възрастният ще е белолик, слаб и с черна бенка на корема си. Струва ми се, че този човек си ти. Покажи си корема, да видя.“

   След тези негови думи Хазрети Ебу Бекр показа благословения си корем. Виждайки черната бенка, намираща се върху пъпа му, старецът каза: „Кълна се в Аллаху теаля , този човек си ти.“ и му даде много съвети.

   Ебу Бекр (радияллаху анх), когато приключи работата си, отиде при стареца, за да се сбогува и го помоли да му прочете няколко двустишия, свързани с последния пророк. Той прочете дванадесет двустишия, а Хазрети Ебу Бекр успя да ги наизусти.

След завръщането на Ебу Бекр (радияллаху анх) в Мекка, видните хора на Курайш, като Укбе ибни Ебу Муайт, Шейбе, Ебу Джехл, Ебу’л-Бухтери, отидоха да го посетят. Хазрети Ебу Бекр, обръщайки се към тях, ги попита: „Случило ли се е нещо ново?“ Те му отговориха: „Какво по-чудно може да се случи от това. Сиракът на Ебу Та либ твърди, че е пророк и казва, че ние, нашите бащи и деди сме на неправилния път. Ако не беше уважението ни към теб, той вече щеше да е мъртъв. Ти си негов добър приятел, разреши този въпрос.“