ВЪНШНИЯТ ВИД НА МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (1)

   В благословените хадиси и в съобщеното от сподвижниците външността на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) е описана по следния начин:

   Благословеното лице на Султана на вселената и всичките му благословени органи, и благословения му глас бяха по-хубави от лицата, и от органите, и от гласовете на всички хора. Благословеното му лице бе леко закръглено и в радостни моменти засияваше като лунен къс. Радостта му личеше от благословеното му чело. През нощта виждаше така, както и през деня. Както виждаше това, което ставаше пред него, така виждаше и това, което ставаше зад него. Когато искаше да погледне встрани и назад се обръщаше с цялото си тяло. Към земята гледаше повече, отколкото към небето. Благословените му очи бяха големи, а миглите дълги. В благословените му очи имаше малко червенина, зениците му бяха много черни, всяка нощ слагаше антимон на очите си. Челото на любимия ни Пейгамбер бе открито. Благословените му вежди бяха изписани, без да са сключени. Вената, намираща се между веждите му, се подуваше, когато се ядосваше. Благословеният му нос бе много хубав, като средата му бе леко издигната. Благословената му глава бе голяма. Благословената му уста не бе малка. Благословените му зъби бяха бели, а предните редки. Когато произнасяше нещо, като че ли между зъбите му излизаше светлина. Сред рабите на Всевишния Аллах нямаше по-красноречив оратор от него. Благословените му слова се възприемаха лесно, пленяваха сърцата и привличаха душите. Когато говореше, редеше думите като мъниста. Ако някой искаше да ги преброи, това бе възможно. Понякога повтаряше три пъти, за да се разбере по-добре. В Дженнета ще се говори като Мухаммед (алейхисселям). Благословеният му глас достигаше до там, до където бе невъзможно да достигне ничий глас.