ВЪНШНИЯТ ВИД НА МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (2)

Султанът на вселената (салляллаху алейхи ве селлем) бе усмихнат и приветлив. Когато се усмихваше се виждаха благословените му предни зъби и благословената му светлина се отразяваше върху стените. Плачеше тихо. Не се смееше на глас и не плачеше на висок глас. Но когато се натъжаваше, от благословените му очи се стичаха сълзи, чуваше се шум от благословените му гърди. Когато се замисляше за греховете на общността си, плачеше от страх от Всевишния, плачеше, когато чуеше да се чете Свещения Коран, а понякога плачеше и при изпълнение на намаз.

   Благословените пръсти на любимия ни Пейгамбер бяха големи, благословените му подрамене бяха месести. Благословените му длани бяха широки. От цялото му тяло се разнасяше аромат, по-благоуханен от мускус. Благословеното му тяло бе меко, но силно. Енес бин Малик (радияллаху анх) разказва: „Десет години служих при Расулюллах. Благословените му ръце бяха по-меки от коприна. От благословеното му тяло се разнасяше аромат, по-приятен от аромата на мускус и цвете.“ Благословените му ръце, крака и пръсти бяха дълги. Пръстите на благословените му крака бяха едри, а стъпалото му бе меко. Благословеният му корем бе широк и бе на нивото на гърдите му. Раменете му бяха едри, гърдите широки. Благословеното му сърце бе под взора на Аллаху теаля.

   Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не бе много висок, но не бе и нисък. Когато висок човек застанеше до него, любимият ни Пейгамбер изглеждаше по-висок. Когато седеше, благословените му рамене се оказваха по-високи от раменете на седящите.