КРАСИВИЯТ НРАВ НА МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ)

   В изпратения като милост за световете Пратеник на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) бяха събрани всички прекрасни качества на характера. Всички те му бяха дадени от Всевишния Аллах, а не бяха придобити. Никога не проклинаше мюсюлманин и не бе посягал на никого с благословената си ръка. Отмъщаваше само в името на Аллаху теаля. Никога не отмъщаваше за себе си. Уважаваше близките си, сподвижниците си и прислугата си. Бе мил към семейството си. Посещаваше болните, присъстваше на погребения. Помагаше на сподвижниците си, бе много мил с децата им. Но благословената му душа не бе заета с това. Тя се намираше в света на меляикетата.

   Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) будеше страхопочитание у случайно срещналия го. Ако не бе любезното му отношение, никой нямаше да посмее да седи до него и да го слуша. Самият той, от свенливост, не гледаше никого в лицето. Бе най-щедрият човек. Никога не казваше „Няма.“ на искащия нещо от него. Ако имаше това, което се иска, даваше, ако ли не – мълчеше. Благодеянията му бяха толкова много, че нито римските императори, нито владетелите на Иран, нито който и да е било друг владетел не би извършил благодеяния, колкото него. Но самият той обичаше да живее в недоимък, не се сещаше за ядене и пиене. Никога не казваше: „Донесете ми ядене!“ или „Пригответе ми ядене!“, ядеше ако му донесат. Приемаше всякакви плодове. Понякога с месеци ядеше малко, обичаше да гладува, а понякога ядеше повече от това. Не пиеше вода след ядене. Пиеше в седнало положение. Когато се хранеше с други хора, последен той си отдръпваше ръката от софрата. Приемаше подаръци от всички, а в замяна ги даряваше с много повече.