ПЪРВИТЕ МЮСЮЛМАНИ (7)

Ето как Хазрети Осман обяснява удостояването си с исляма: „Имах една леля гадателка. Един ден, когато отидох да я посетя, ми каза: „Ще имаш една непорочна съпруга. Тя ще е с красиво лице и няма да е отдадена на земното. Най-вероятно ще е дъщеря на голям пророк.“ Бях изумен от думите ѝ. После ми каза: „Появи се един пророк и му бяха низпослани откровения.“ Аз ѝ казах: „О, лельо! В града не бе чута такава тайна. Разкрий ми я.“ Тогава леля ми каза: „На Мухаммед бин Абдуллах му бе съобщено пророчеството. Той ще призовава хората към правия път. В скоро време целият свят ще бъде осветен от неговата религия, а главите на противящите се ще бъдат отсечени.“

   Тези нейни думи ми въздействаха силно. Започнах да се безпокоя. Бяхме големи приятели с Хазрети Ебу Бекр, винаги бяхме заедно. След два дни аз отидох при него, за да поговорим по този въпрос. Разказах му думите на леля ми. Той ми каза: „О, Осма н! Ти си умен човек. Как могат няколко камъни, които нито чуват, нито виждат, нито могат да помогнат или навредят някому, да бъдат достойни за богове.“ Казах му: „Прав си, леля ми казва истината.“

   Ебу Бекр (радияллаху анх) разказа на приятеля си за исляма и го заведе при Расулю’с-секалейн, т.е. при Пратеника на хората и джиновете (салляллаху алейхи ве селлем). Той му каза: „О, Осма н! Всевишният Аллах те кани да бъдеш гост на Дженнета. Приеми неговата покана. Изпратен съм при всички хора като водач на напътствието.“ Удивителните състояния и впечатляващите слова на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), изречени с усмихнато лице, така удивиха Хазрети Осман, че той с голямо желание и смирение изрече: „Ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх!“ („Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник.“) и стана мюсюлманин.

   Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) в първите три години на пророческата си мисия призоваваше хората тайно към исляма. За тези три го- дини броят на приелите достигна едва тридесет. Тези мюсюлмани изпълняваха религиозните си задължения по домовете си, четяха тайно низпосланите айети и ги запаметяваха.