КРАСОТАТА НА ПЕЙГАМБЕРА НИ (АЛЕЙХИССЕЛЯМ)(1)

Улема -и расихин (ислямските учени, наследници на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем)) видели любимия ни Пейгамбер с цялата му красота и се влюбили в него.

   Най-прекият свидетел на неговата красота бе Хазрети Ебу Бекр Сиддик. Той забеляза у него светлината на пророчеството и проумявайки неговото превъзходство, неговата красота и възвишеност, се влюби в него. Бе толкова влюбен, че където и да погледне, навсякъде виждаше само него. Вед- нъж каза на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем): „О, Пратенико на Аллах! Където и да погледна, виждам вас.“ А друг път му рече: „Всичките си благодеяния бих заменил за един ваш сехв (неволна грешка).“

КРАСОТАТА НА ПЕЙГАМБЕРА НИ (АЛЕЙХИССЕЛЯМ)(2)

   Друг пряк свидетел на красотата на Султана на вселената бе майката на вярващите – Аише (радияллаху анха). Тя бе учен муджтехид, бе много умна и способна да поетизира на мига случващите се събития. Говореше красноречиво. Знаеше много добре смисъла на айетите, знаеше кое е позволено и кое е забранено, арабските стихове и смятането. Съчиняваше стихове, възхваляващи любимия ни Пейгамбер. Тези две двустишия са нейни:

„Ве лев семи’у фи Мъсре евсафе хаддихи; Лема безелу фи севми Йусуфе мин накдин.

Левима Зелиха лев реейне джебинеху, Ле асерне билкат’ил кулуби алел ейди.“

„Ако онези от Египет бяха чули за красотата на бузите му (на Пратеника на Аллах), не биха дали никакви пари на Йусуф (алейхисселям), т.е. биха скрили всичките си богатства, за да могат да видят неговите бузи. Онези жени, които одумваха Зелиха, казвайки: „Влюби се в Йусуф.“, ако бяха видели светлината на челото му, щяха вместо ръцете си да порежат сърцата си, без да усетят болка.“