КРАСОТАТА НА ПЕЙГАМБЕРА НИ (АЛЕЙХИССЕЛЯМ)(3)

   От майка ни Хазрети Аише се предава: „Веднъж Пратеникът на Аллаху теаля изваждаше каишите на налъмите си, а аз усуквах прежда. Погледнах благословеното му лице. От сияещото му лице се стичаше пот. Стичащата се пот пръскаше навсякъде светлина, която ме ослепяваше. Бях изумена. Поглеждайки ме, каза: „Какво ти е, защо си така унесена?“ „О, Пратенико на Аллах! Вглеждайки се в сиянието на светлината на благословеното ви лице и светлината, пръскаща се от потта на благословеното ви чело, се унесох.“ Расулюллах стана и се приближи към мен. Целуна ме между очи- те и каза: „О, Аише! Всевишният Аллах да те дари с добро! Не можах да те зарадвам така, както ти ме зарадва.“, т.е. „Ти ме зарадва повече, отколкото аз тебе.“ Любимият ни Пейгамбер я отличи, като я целуна между очите, защото тя виждаше неговата красота, обичайки го и разбирайки го.

ЗАТРУДНЕНИЯ И БОЛЕСТИ

Аллаху теаля, за да опрости греховете на Своите любими раби или за да увеличи техните блага в Дженнета, праща на тях затруднения и болести. Те извършват ибадетите в притеснение и затруднение. В замяна на това, Аллаху теаля улеснява за тях земните дела, дава им спокойствие и благодат (берекет) в препитанието. На онези, които не извършват поклонения, нe им дава спокойствие и берекет. Тези хора с цената на големи затруднения, чрез лъжи и измами, трупат състояние и макар да живеят в охолство и наслади, това не продължава дълго за тях. След време попадат или в болница, или в ареста. А ахиретското наказание, което ги очаква, ще бъде изключително болезнено.