ВАЖНОСТТА НА ЛЮБОВТА КЪМ ПЕЙГАМБЕРА НИ (АЛЕЙХИССЕЛЯМ)(2)

Освен стиховете, възхваляващи Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), са написани и много други произведения. Авторите на тези произведения, колкото и известни да са били, са признали, че са безсилни да го възхвалят. Безсилни да опишат неговата красота били и онези, които имали честта да го видят и били влюбени в тази негова красота. В книгите на ислямските учени са намерили място стотици техни описания. Прочитащите тези описания веднага разбират, че Всевишният Аллах е създал Своя Любим с неповторима и ненагледна красота и без да са го видели се влюбват в него. Влюбените в Хабибуллах, при всяко поемане на въздух в свежестта на въздуха, достигащ до белите им дробове, чувстват сладостта на неговата любов. При всяко поглеждане към луната те изпитват удоволствие, като търсят отражението на светлината от благословените му очи. Всяка най-малка частица на онези, които са се сдобили с капчица от океана на неговата красота казва:

   „Не би погледнал роза, знаещият красивата ти буза. Изгарящият от любов по теб, не би потърсил лек.“

   В един благословен хадис, предаден от Хазрети Енес бин Малик, се казва: „Никой от вас няма да е [истински] вярващ, докато не стана по- любим за него от децата му, от баща му и от всички хора.“

   Един ден Хазрети Омер каза: „О, Пратенико на Аллах! Кълна се във Всевишния Аллах, вие сте по-любим за мен от всичко, освен душата ми.“ Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) му каза: „Никой от вас не е [истински] вярващ, докато не стана по-обичан за него от душата му.“ След тези думи Хазрети Омер отвърна: „О, Пратенико на Аллах! Кълна се във Всевишния Аллах, Който ви дари със Свещения Коран, вие сте по-любим за мен от душата ми.“ Тогава любимият ни Пейгамбер каза: „О, Омер, вече стана!“