ВАЖНОСТТА НА ЛЮБОВТА КЪМ ПЕЙГАМБЕРА НИ (АЛЕЙХИССЕЛЯМ)(4)

Когато един мюсюлманин споменава благословеното име на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) или чуе да се споменава неговото име, е ваджиб да прояви уважение, като че ли се намира в благословения меджлис на любимия ни Пейгамбер.

   Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), от уважение към него, не трябва да се окачествява с думи, използвани за по-ниските слоеве на обществото. Например не може де се каже, че е беден, че е овчар. Когато се каже: „Пратеникът на Аллаху теаля обичаше еди-какво си.“, от уважение към него не трябва да се казва: „Обаче аз не го обичам.“ Непротивопоставянето на думите му: „Не ям, облягайки се.“ с „Ям, облягайки се.“ е от уважение към него. Съблюдаването на всичко това е от уважение към Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Умишленото несъблюдаване на всичко това, неотдавайки им значение, води до неверие.

   Също така от уважение към Всевишния Аллах и Неговия Пратеник не трябва да се поставят книги или каквито и да е било други вещи върху Свещения Кора н и сборниците с хадиси. Избърсването на праха от тях е от уважение към Аллаху теаля и Неговия Пратеник.

   Не трябва да се изхвърля хартия, на която е изписано името на Всевишния Аллах или благословените имена на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем). Такива хартии или книги не трябва да се късат. Ако са вече овехтели и са скъсани, трябва да се заровят в земята, обвивайки ги в чисти кърпи, или да се отстрани написаното с помощта на вода, или да се изгори. Ако се изгори, трябва де се зарови пепелта. Изгарянето е за предпочитане пред изтриването с вода, защото водата може да попадне под краката.

   Уважението към сияйната Медина и към мединците е от уважение към Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем).