КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА ПРАТЕНИКА (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (2)

Всички бяха свидетели на чудесата на Мухаммед (алейхисселям). Потвърждават ги и приятелите му, и враговете. Най-ценното чудо бе неговият прекрасен нрав.

   Хазрети Ебу Са’ид-и Худри разказва: „Пратеникът на Аллаху теаля даваше трева на животните, връзваше камилата, метеше, доеше овцете. Шиеше разпорените си обувки, кърпеше дрехите си. Хранеше се заедно с прислугата си. Помагаше на слугата си, когато мелеше с ръчната мелничка. Ходеше на пазар и сам носеше покупката. При среща с беден, богат, голям или малък, пръв той поздравяваше и пръв той си подаваше ръката, за да се ръкува с тях.

   Отнасяше се еднакво и към роба, и към господаря, и към тъмнокожия и към белия човек. Отзоваваше се на поканата на всеки. Не омаловажаваше това, което му поднасяха, колкото и малко да беше. Не оставяше сготвената от вечерта храна за сутринта и обратно. Притежаваше прекрасен характер. Обичаше да прави добро и беше в добри отношения с всеки. Беше усмихнат и сладкодумен. Когато говореше, не се смееше.

   Изглеждаше тъжен, но не беше навъсен. Беше скромен, но не беше непочтен. Имаше внушителна фигура и будеше страхопочитание, но не беше груб. Беше нежен и щедър, но не беше разточителен. Беше милостив към всеки. Благословената му глава беше винаги наведена. Не очакваше нищо от никого. Търсещият щастие и спокойствие, трябва да бъде като него.“

   Хазрети Енес бин Малик предава: „Десет години прислужвах на Пратеника на Аллаху теаля и нито един път не ми каза: „Уф!“ Никога не ми каза: „Това защо го направи така? Това защо не го направи?“