КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА ПРАТЕНИКА (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (3)

   Хазрети Ебу Хурайра предава: „В една битка помолихме Расулюллах да отправи ду’а за унищожението на неверниците. Каза ни: „Аз не съм изпратен да проклинам, за да бъдат наказани хората, а съм изпратен, за да върша добрини на всички и за да постигнат хората спокойствие.“

   В Свещения Коран Всевишният Аллах казва, меал: „Изпратихме те като милост за световете.“ (сура Енбия: 107)

   Хазрети Ебу Са’ид-и Худри казва: „Пратеникът на Аллах бе по-свенлив и от девица.“

   Енес бин Малик (радияллаху  анх) разказва: „Пратеникът  на  Аллаху теаля, когато се ръкуваше с някого, не отдръпваше ръката си, докато отсрещният не го направи. Докато отсрещният не си отвърнеше лицето, той не отвръщаше лицето си от него. Когато седеше до някого, седеше на колене.“

   Джабир бин Семура (радияллаху анх) казва: „Расулюллах говореше малко. Говореше само когато трябва или когато го питаха нещо.“ Оттук се подразбира, че всеки мюсюлманин трябва да мълчи, вместо да говори безполезни неща. Благословените думи на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) бяха много ясни, правилни и разбираеми.

   Енес бин Ма лик (радияллаху анх) разказва: „Пратеникът на Аллаху теаля посещаваше болните, присъстваше на погребения, отзоваваше се на покани. Яздеше магаре. Видях го в битката при Хайбер. Беше върху магаре с юзда от въже. На излизане от утринния намаз децата и работниците на Медина поставяха пред него пълните с вода съдове и го молеха да потопи благословения си пръст в тях, и той не им отказваше, дори и времето и водата да бяха студени.“

   Пак Енес (радияллаху анх) разказва: „Когато малко момиченце, хващайки го за ръката, го водеше по някаква работа, отиваше с нея и разрешаваше проблема.“