КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА ПРАТЕНИКА (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (4)

Хазрети Джабир (радияллаху анх) казва: „Не сме чували, когато се е искало нещо от Расул (алейхисселям), да е казвал, че няма.“

   Любимият ни Пейгамбер превъзхождаше всички и със своята скромност. Очите му бяха затворени за неподходящите неща. Не се обръщаше към хората с неприлични думи и имена.

   Майка ни Хазрети Аише разказва: „Когато му съобщаваха, че някой е извършил нещо неподходящо, без да споменава името на извършителя, говорейки в множествено число, казваше: „Защо правят така?“ По този начин, не разкривайки името на извършителя, го възпираше от извършване на подобни дела.

   Хазрети Енес бин Малик разказва: „Един ден при Пратеника на Аллаху теаля дойде един човек, чието лице беше изцапано с нещо жълто. Пратеникът на Аллаху теаля не му каза нищо. Когато човекът излезе, ни каза:

   „Да бяхте му казали, да си измие лицето!“

   Мухаммед (алейхисселям) бе обединител на племената. Не всяваше омраза между тях. Оказваше добър прием и почит на вождовете на всяко едно от племената.

   Не лишаваше никого от благословения си лик. Когато не виждаше сред присъстващите някой от сподвижниците си, питаше за него. Даваше наставления на сядащите до него.

   Отношението му към всички бе еднакво. Не даваше повод, да се мисли, че обича някого повече от друг. Проявяваше търпение към идващия при него да се оплаче и го изслушваше. Не го пренебрегваше.

Пред всички хора по най-хубав начин показваше прекрасния си нрав. При него всички имаха еднакви права, никой нямаше никакви привилегии над другия.

   Майка ни Хазрети Аише предава: „Не съм видяла друг човек да притежава такъв прекрасен нрав, какъвто притежаваше Пратеникът на Всевишния Аллах.“ Когато някой от сподвижниците му или от семейството му се обръщаше към него с нещо, непременно казваше: „Заповядай!“

   Към сподвижниците си се обръщаше с най-красиви имена. Когато някой говореше, докато не спре да говори или не стане да си тръгне, не го прекъсваше.