КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА ПРАТЕНИКА (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (5)

Във връзка с неговата отзивчивост и състрадание, Всевишният Аллах казва, меал: „Тежко е за него и страда заради вашето затруднение. Много е загрижен за вас, към вярващите е много състрадателен. Желае тяхното добро.“

   В 107-и айет на сура Енбия сe казва, меал: „(О, Любими!) Изпратихме те като милост за световете.“

Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем), с опасението да не затрудни общността си, го улесни в някои дела. По този въпрос казва: „Ако не беше затруднение за общността ми, щях да заповядам използването на мисвака при всяко обредно умиване (абдест).“

   Любимият ни Пейгамбер винаги държеше на думата си и по това отношение бе първенец.

   Абдуллах бин Ебу Хамса (радияллаху анх) разказва: „С Пратеника на Аллаху теаля, преди да му бъде съобщено пророчеството, бяхме извършили покупко-продажба и беше останал остатък у него. Уговорихме се да се срещнем на едно място, но съм забравил за това. След три дни се сетих за уговорката и веднага изтичах до мястото, където трябваше да се срещнем. Като го видях там, чакащ ме от три дни, се вцепених. Каза ми: „Младежо, умори ме! Чакам те тук цели три дни.“

   Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) се отличаваше с изключителна скромност и по това отношение превъзхождаше всички пратеници (алейхимусселям). Никога не се появяваха в сърцето му високомерието и гордостта. Когато му бе предоставена свободата да избира между пророк- владетел и пророк-раб, той избра да бъде пророк-раб. Тогава Исрафил (алейхисселям) му каза: „Заради скромността ви, несъмнено Всевишният Аллах ви дари и с двете неща. В Деня Къямет вие ще сте най-великият от всички хора. Пръв вие ще се изправите от гроба си и пръв ще се застъпите.“

   Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) каза на майка ни Хазрети Аише: „Предложено ми бе скалите и земята на Мекка да бъдат превърнати в злато. Аз казах: „Не искам, я, Рабби (о, Господарю)! Нека един ден да съм гладен, един ден сит! Когато съм гладен, да Ти отправям ду’а и да Ти се моля, когато съм сит да отправя хамд към Теб.“