КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА ПРАТЕНИКА (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (6)

Джебраил (алейхисселям), идвайки при любимия ни Пейгамбер, каза: „Всевишният Аллах те приветства и казва: „Ако иска да превърна тези планини в злато и където и да отиде, тези златни планини да са заедно с него.“ Любимият ни Пейгамбер му отвърна: „О, Джебраил! Земята е дом за онези, които си нямат дом и е богатство за онези, които не притежават богатство. Тези неща ги натрупват само безумниците.“ . Тогава Джебраил (алейхисселям) каза: „О, Мухаммед! Всевишният Аллах те е укрепил с непоколебимо слово.“

   Майка ни Хазрети Аише разказва: „Случваше се един месец да не палим огън в дома си (за да готвим). Имахме само фурми и вода.“

   Ибн Аббас (радияллаху анх) разказва: „Много пъти Пратеникът на Аллаху теаля и семейството му си лягаха без да вечерят. Не можеха да намерят нищо за ядене.“

   Пак от майка ни Аише се предава: „Расулюллах никога не се е нахранил до насита и пред никого не се е оплаквал от това. Нуждата за него беше по- ценна от богатството. И цяла вечер да се превиваше от глад, това не го възпираше от говеене на другия ден. Ако пожелаеше, можеше да поиска от своя Повелител всички богатства, всички блага на земята и охолен живот. Кълна се, когато го виждах в такова състояние, го съжалявах и плачех. Галех с ръка благословения му корем и казвах: „Нека душата ми бъде жертвата за вас! Не може ли да извлечете някои облаги от този живот?“

   А той ми отвръщаше: „О, Аише! За какво ми е този живот. Моите братя пейгамбери от групата Улюл-азм бяха подложени на по-тежки изпитания. Бяха търпеливи и срещнаха своя Повелител. Техният Повелител стори много хубаво завръщането им при Себе си, като увеличи техните награди. Срамувам се да живея охолен живот, защото такъв живот би ме оставил по-назад от тях. Най-хубавото и най-скъпо нещо за мен е да се присъединя към моите братя, приятели.“ Майка ни Хазрети Аише казва: „Един месец след изричането на тези думи Расулюллах почина.“