КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА ПРАТЕНИКА (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (10)

 3. Когато отиваше при събралите се сподвижници, не сядаше най-отпред, а сядаше там, където има свободно място. Един ден излезе навън с бастун в ръка и хората, които го видяха се изправиха на крака, но Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) им каза: „Не ставайте на крака за мен, както го правят някои в знак на уважение! И аз съм човек, като вас. Ям като всеки, сядам като се изморя.“

   4. Обикновено сядаше на колене, но понякога свиваше коленете си към корема и ги обгръщаше с ръце. Хранеше се заедно със слугите си и им помагаше. Не бе посягал на никого и никога не бе оскърбявал. Служещият при него Хазрети Енес бин Малик (радияллаху анх) казва: „Слугувах на Пратеника на Аллаху теаля десет години, но той слугуваше на мен повече, отколкото аз на него. Никога не ми се е сърдел и не ме е обиждал.“

   5. След изпълнение на утринния намаз сядаше срещу джемаата и ги питаше: „Имаме ли болен брат? Да отидем да го посетим.“ Ако нямаше болен, питаше: „Починал ли е някой? Да отидем да помогнем.“ Ако имаше починал, помагаше при измиването на покойника, увиването му със са- ван (кефен), изпълняваше погребалната молитва дженазе и присъстваше на погребението му. А ако нямаше починал, казваше: „Ако някой е сънувал нещо, да ни го разкаже и ние да го разтълкуваме.“

   6. Грижеше се за гостите и сподвижниците си. Казваше: „Най- превъзходният (високопоставеният) в едно общество е този, който се грижи за него.“