КРАСИВАТА НРАВСТВЕНОСТ НА ПРАТЕНИКА (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (11)

7. Никога не бе виждано да се смее на глас, само се усмихваше тихо. Понякога, когато се усмихваше, се виждаха предните му зъби.

   8. Не говореше безполезно. Говореше кратко, ясно и смислено. Понякога повтаряше три пъти, за да се разберат по-добре думите му.

   9. От страхопочитание никой не се осмеляваше да го погледне в лицето. Когато някой, идвайки при него, го погледнеше в лицето, то лицето на гледащия се изпотяваше. Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) му казваше: „Не се притеснявай! Аз не съм владетел, не съм потисник. Син съм на една жена, която се е хранила с бульон.“ След тези думи страхът изчезваше и човекът изказваше мъката си.

   10. Казваше: „Аз съм най-добре разбиращият Всевишния Аллах и най- много страхуващият се от Него.“, „Ако бяхте видели това, което аз видях, щяхте да се смеете малко и да плачете много.“ При виждане на облак на небето, отправяше следната ду’а : „О, Господарю! Не ни наказвай с този облак!“, при силен вятър: „О, Господарю! Изпрати ни полезен вятър!“, при гръмотевица: „О, Господарю! Не ни убивай, сърдейки ни се! Не ни пращай наказание! Дари ни с добро“ Когато заставаше за намаз, от гърдите му се чуваше глас, наподобяващ въздишка на плачещ човек. Същото се случваше и при четене на Свещения Коран.