КАК ХАЗРЕТИ ХАМЗА ПРИЕ ИСЛЯМА (1)

С всеки изминал ден гласът на исляма ставаше все по-силен и мощен и достигаше все по-далече и по-далече. Това вбесяваше езичниците, които, въпреки огромните си усилия, не можеха да предотвратят и възпрепятстват неговото разпространение.

   В книгите „Даляил-ун нубувве“ и „Меаридж-ун нубувве“ се съобщава следното: Един от езичниците на име Велид притежаваше един идол, на който неверниците, събирайки се на възвишението Сафа, се покланяха. Един ден Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) отиде при тях и ги призова към исляма. Един джин-неверник, се вмъкна в идола и наговори неприлични неща по адрес на любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем). Това го разстрои много. След няколко дни, едно невидимо същество, поздравявайки Мухаммед (алейхисселям), му каза: „О, Расуляллах (Пратенико на Аллах)! Един джин-неверник е наговорил неприятни неща по ваш адрес. Аз го намерих и го убих. Ще благоволите ли утре да дойдете на възвишението Сафа? Вие пак ще ги призовете към исляма, а аз, вмъквайки се в този идол, ще ви възхвалявам.“ Пророкът ни (салляллаху алейхи ве селлем) прие предложението на този джин на име Абдуллах.

   На другия ден отиде на възвишението Сафа и отново призова неверниците към исляма. Там бе и Ебу Джехл. Джинът-мюсюлманин се промъкна в идола, намиращ се в ръцете на езичниците, и започна да реди стихове, възхваляващи исляма и любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем). Чувайки тези думи, неверниците направиха на парчета намиращия се в ръцете им идол и се нахвърлиха върху Пратеника на Аллаху теаля (алейхиссаляту весселям). Благословените му коси се разпиляха, благословеното му лице бе обляно в кръв, но той, показвайки голямо търпение, им каза:

   „О, курайши! Вие ме удряте, но аз съм вашият пейгамбер.“ и се прибра вкъщи. Цялата тази случка бе видяна от една слугиня.