Untitled Document

КАК ХАЗРЕТИ ХАМЗА ПРИЕ ИСЛЯМА (2)

   По това време Хамза бе на лов в планината. В момента, в който се готвеше да пусне стрелата си по една газела, тя проговори: „О, Хамза! Би било по-добре, вместо да стреляш по мене, да стреляш по тези, които искат да убият братовия ти син.“ Хамза, чудейки се на думите на газелата, бързо тръгна към дома си, но преди да се прибере вкъщи, по навик, при всяко връщане от лов, той се отбиваше в Харам-и Шериф и извършваше таваф. И този път направи същото. По време на тава фа при него дойде слугинята и му разказа за това, което Ебу Джехл бе сторил на Мухаммед (алейхисселям). Хамза като чу, че са обидили племенника му, веднага се въоръжи и отиде при неверниците. Обръщайки се към Ебу Джехл, каза: „Ти ли си този, който оскърби моя племенник? Ето – неговата религия е и моя. Ако имаш смелост, опитай се да сториш и на мен това, което си сторил на не- го.“ и удряйки с лъка си по главата му, го рани тежко. Намиращите се там неверници тъкмо се канеха да нападнат Хамза, но Ебу Джехл им каза: „Не го докосвайте! Хамза е прав. Аз оскърбих племенника му.“ След като Хамза си тръгна, Ебу Джехл, който много добре знаеше каква силна и почтена личност е той, предупреждавайки приятелите си, им каза: „Никой да не го докосва. Може да ни се ядоса и да стане мюсюлманин. По този начин Мухаммед ще укрепне, ще добие повече мощ.“

Хамза отиде при Пророка ни (саллялла ху алейхи ве селлем) и му каза:

   „О, Мухаммед! Отмъстих на Ебу Джехл. Целият е в кръв. Не се разстройвай, радвай се!“, „Аз не се радвам на такива неща.“ отговори любимият ни Пейгамбер (алейхиссаляту весселям). Тогава Хамза каза: „Готов съм на всичко, което ще те зарадва!“ Мухаммед (алейхисселям) му каза: „Аз бих се зарадвал само тогава, когато ти приемеш исляма и спасиш скъпото си тяло от огъня на Джехеннема.“ След тези думи на племенника си, Хазрети Хамза веднага стана мюсюлманин. За него бе низпослано знамение. Според Хазрети Абдуллах ибни Абба с: “В Кора н-и керим, в 122-и айет от сура Енам, човекът, който е съживен и осветен със светлина е Хазрети Хамза, а лутащият се в тъмнина е Ебу Джехл.”