КАК ХАЗРЕТИ УМЕР СТАНА МЮСЮЛМАНИН (2)

   И тогава онзи, чиято книга му се даде в дясната ръка, (радвайки се) ще каже: „Вземете и прочетете моята книга, защото аз без съмнение знаех, че ще получа своята равносметка.“ Той е в живот, от който е доволен. Във висок Дженнет. (Плодовете) ще са толкова близо, че лес- но ще могат да бъдат откъснати. (На тях ще им се каже:) “Яжте, пийте и добър апетит в замяна на праведните дела, които сте вършили в отминалите дни (земния живот)!”

   А що се отнася до онзи, чиято книга се даде в лявата му ръка, ще каже: „О, да не ми бе давана моята книга и да не бях узнал каква е моята равносметка! О, да бе сложила  (смъртта)  окончателен  край  на всичко (и да не бях възкръснал)! Не ми помогна с нищо моето богатство. Властта (силата, доказателството и всичко, което имам) ме напусна и пропадна. (Аллаху теаля ще нареди на ангелите в Джехеннема:) “Хванете го и го вържете (вържете ръцете му за врата)! После го хвърлете в огъня с пламъци! После във верига, дълга седемдесет аршина, го сложете (отново) там! Защото той не повярва във великия Аллаху теаля. (Освен че не хранеше, а) и не подканваше да бъде нахранен нуждаещият се, затова Днес няма тук за него ближен (и приятел, който да го съжали), нито храна освен гълсин (гной от обитателите на Джехеннема, примесена с кръв). Ядат го само тези, които (съзнателно) допускат грешки (т.е. неверниците)...“

   Хазрети Омер слушаше с възхищение любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем). Никога в живота си не бe чувал такива прекрасни думи. По-късно, самият той разказва така: „Бях възхитен от гладкостта, правилността и подредбата на тези думи. Казах си: „Кълна се, този наистина е поет, както твърдят и курайшите!“ В този момент Пратеникът на Аллаху теаля (алейхиссаляту весселям) продължи да чете:

   „Кълна се в това, което виждате и в това, което не виждате, без съмнение той (Коран-и керим) е слово, изпратено от Аллаху теаля на Пратеник с много висока чест, а не е слово на поет. Колко оскъдно вярващи хора сте вие...“