КАК ХАЗРЕТИ УМЕР СТАНА МЮСЮЛМАНИН (7)

Идването на Хазрети Омер бе предварително съобщено от Джебраил (алейхисселям), затова Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) го посрещна с усмивка и каза на сподвижниците си: „Оставете го!“ Хазрети Омер се приближи и коленичи пред Любимия на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем). Той (алейхиссаляту весселям) го хвана за ръката и му каза: „Приеми исляма, о, Омер!“ Тогава Хазрети Омер с чисто сърце веднага произнесе шехада и стана мюсюлманин. Радостните текбири на сподвижниците – „Аллаху екбер! Аллаху екбер!“ се издигнаха до небесата.

   Хазрети Омер разказва: „По времето, когато станах мюсюлманин, сподвижниците се криеха и тайно извършваха религиозните си задължения (ибадети). Това много ме натъжи и аз попитах Пратеника на Аллаху теаля:

   „О, Расуляллах! Ние не сме ли на правия път?“, „Да, така е. Кълна се във Всевишния Аллах, в Чиято Длан е съществуването ми, и живи да сте, и мъртви да сте, вие сте на правия път.“ отвърна той. Тогава аз му казах: „О, Пратенико на Аллах! След като ние сме на правия път, а езичниците са в заблуда, тогава защо си крием религията? Кълна се в Аллах, без никакво съмнение, религията на Всевишния Аллах ще възтържествува в Мекка. Ако племето ни се отнася с нас съвестно ще е много добре, ако ли не – ще се борим с тях.“ Но Расулюллах ме предупреди: “Ние сме твърде малко на брой!”, а аз му рекох: „О, Пратенико на Аллах! Кълна се във Всевишния Аллах, Който те изпрати като истински пратеник, няма да остане нито едно езическо общество, пред което, без никакво притеснение и страх, да не разкажа за исляма. Да излезем вече.“ Моето предложение беше прието и излизайки на улицата, подредени в две редици, ние се отправихме към Месджид-и Харам. Едната редица оглавяваше Хамза, а другата – аз. Крачейки твърдо, влязохме в Месджид-и Харам. Курайшите гледаха ту към мен, ту към Хамза. Бяха изпаднали в такава скръб, че сигурно през живота си не бяха изпитвали такова отчаяние.“