ХАЛЯЛ ЗАЛЪК

В персийската книга “Тезкирет-ул-евлия” се казва: Един ден рекоха на Ибрахим бин Едхем “куддисе сиррух”: “Еди къде си има един младеж. Ден и нощ върши ибадети и изпада в състояния на самозабрава.” Той отиде при него и му гостува три дни. Загледа се в него и видя много повече неща от казаните. В сравнение с неговите усилия и безсъния усети себе си като студен и ленив. Изуми се. Искаше да узнае дали младежът е бил подведен от шейтана или е искрен и правдив. Обърна внимание на неговата храна и видя, че не е халял. Рече си: “Аллаху екбер! Всички тези негови състояния са от Шейтана” и го покани в своя дом. Когато младежът яде от неговата храна, състоянието му се промени, изгуби предишните любов, желание и усърдие. Младежът го запита: “Какво стори с мен?” Ибрахим бин Едхем му отговори: “Твоята храна не беше халял. Заедно с храната в твоя стомах влизаше и Шейтанът. Всички тези състояния идваха от него. Когато яде халял, шейтанът престана да влиза и така се прояви реалното ти състояние.” Яденето на харам, почерня и разболява сърцето.

НАСТАВЛЕНИЕ

   Един интелигентен и разбран човек помоли Имам Малик (рахметуллахи алейх) за наставление. Рече му: “Бой се от Аллаху теаля. Не изгасяй сиянието, с което Аллаху теаля те е дарил, вършейки грехове.

   Доказателствата в исляма са четири, но те са само за муджтехидите. За муккалида няма друго доказателство, освен думите на неговия мезхеб имам.

   Който започне да се занимава с тасаввуф, преди да е изучил фъкх, става зъндък (напуска исляма). А онзи, който знае фъкх, но си няма на понятие от тасаввуф, става еретик. А онзи, който изучи и двете науки, достига до истината (става зрял мюсюлманин).”