ДА СЕ ВИДИ РАСУЛЮЛЛАХ НАСЪН ИЛИ НАЯВЕ (3)

Хазрети Ахмед Рифа и отиде на хадж. На връщане, при посещение на благословеното тюрбе на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) в Медина, изреди следните стихове:

   „Бяхме далеч, за да целунем пръстта ти. Сам не можех да дойда, изпращах си душата. Сега съм ощастливен с благото да те посетя.

   Дай ми благословената си ръка, Любими, за да я целунат устните ми!“

   Когато свърши стиховете си, видя подаващата се от гроба благословена ръка на любимия ни Пейгамбер и Сеййид Ахмед Рифа и с голямо уважение и почит я целуна. Присъстващите учудено наблюдаваха случващото се.

   След като целуна благословената ръка на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем) легна на прага на вратата на Равда-и мутаххера и плачейки помоли намиращите се там хора: „Минавайте, настъпвайки ме.“ Учените бяха принудени да излязат от други врати. Този керамет е много известен и от уста на уста достигна до наши дни.

   Много са кераметите и на Ибн-и Абидин. Той бе известен със стриктното следване на исляма и необикновени събития. При прочитането на техиййат (тахиййат) по време на петкратния намаз той виждаше Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем). Когато не го виждаше, изпълняваше намаза отново.

   Един от най-големите ислямски учени, Муджеддидът (обновителят) на второто хилядолетие имам Раббани Ахмед Фаруки Серхенди казва: „В един от последните десет дни на свещения месец рамаза н ми се случи нещо много хубаво. Лежах си в леглото, затворил очи. Усетих, че някой седна на леглото ми. И какво да видя! Беше Султанът на миналите и бъдещите.

   Каза ми: „Дойдох да ти напиша свидетелство, каквото на никого не съм писал.“ Видях, че на едната страна на това свидетелство са написани благата на този свят, а на другата – благата на отвъдния.“