ПОСЕЩАВАНЕ НА ГРОБА НА ПРАТЕНИКА (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (1)

Султанът на световете казва: „Който ме посети след смъртта ми, все едно ме е посетил приживе.“ В един благословен хадис, поместен в книгата „Мир’ат-и Медине“, се казва: „Застъпничеството ми става ваджиб за този, който посети гроба ми.“ Този благословен хадис е сведен от Ибн-и Хузейме, Беззар, Дара Кутни и Таберани. В друг благословен хадис, сведен от Хазрети Беззар, се казва: „Застъпничеството ми става хелял за този, който посети гроба ми.“

   В друг благословен хадис, поместен в „Муслим-и шериф“ и в книгата на Ебу Бекр бин Маккари „Му’джем“, се казва: „Който дойде да ме посети, без никакво друго намерение, в Деня Къямет ще има право да получи моето застъпничество.“ Този благословен хадис съобщава, че любимият ни Пейгамбер ще се застъпи за тези, които пристигат в сияйната Медина, за да посетят гроба му.

   В друг благословен хадис, сведен от Дара Кутни се казва: „Би ме огорчил онзи, който извърши хадж и не посети гроба ми.“ Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) желае неговата общност, посещавайки гроба му, да бъде възнаградена и по този начин.

   Затова учените по фъкх след извършването на поклонението хадж отиваха в Медина и изпълняваха намаз в Свещената джамия. След това посещаваха Равда-и мутаххeра и Минбер-и мунир, и гроба на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) (който е по-ценен от Арша), след това местата, където е сядал, вървял, и се е облягал; дървения стълб, на който се е подпирал при получаване на откровенията; местата, по които са минавали работещите при построяването и възстановяването на джамията и удостоените с честа да окажат финансова подкрепа сподвижници и последователи (табиин). Учените след тях, а и праведниците, постъпваха по същия начин. След хаджа отиваха в Медина и посещаваха същите тези места. И днешните хаджии (поклонници) се придържат към това.