ЕСХАБЪТ НА РАСУЛЮЛЛАХ (САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕ СЕЛЛЕМ) (1)

Това са другарите на Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем). Всеки един мюсюлманин – мъж или жена, дете или възрастен – който е видял, дори и само за малко, поне веднъж Пратеника на Алла ху теа ля (салляллаху алейхи ве селлем), всеки незрящ човек, който е разговарял веднъж с него и е умрял като вярващ се нарича „сахиб“ или „сахаби“. Тяхното множество се нарича „есхаб“ или „сахабе“ или “сахб“.

   Човек, който е неверник, когато вижда Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), но след смъртта му приема исляма, или, който го вижда като мюсюлманин, но впоследствие се отвръща от исляма, не може да бъде сподвижник. Но онзи, който го вижда като мюсюлманин, след това се отвръща от религията и след смъртта му отново приема исляма също става сподвижник. Тъй като любимият ни Пейгамбер е пратеник и на джиновете, то и джиновете могат да бъдат сподвижници.

   Сподвижниците са най-големите авторитети по религиозните въпроси, защото научиха Свещения Коран от самия Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) и предадоха тези свои знания на хората след тях. Онова, което се знае за делата и думите на Султана на вселената, се опира на предаденото от тях. Те станаха свидетели на предадените от тях знания.

   А предаденото от тях съставя основата на благословените хадиси. Единодушието на ислямските учени (иджма) бе най-съвършено и пълно в епохата на сподвижниците. Всеки един от сподвижниците е учен муджтехид, всяка тяхна дума е доказателство в исляма. Те превъзхождат муджтехидите след тях.