СТРАДАНИЯТА, ИЗТЪРПЯНИ ОТ ПЪРВИТЕ МЮСЮЛМАНИ (1)

Езичниците подлагаха на мъчения не само Пейгамбера ни (салляллаху алейхи ве селлем), но и неговите славни сподвижници. Техните жестоки, деспотични действия бяха насочени преди всичко към бедните и беззащитни мюсюлмани. Един от тях бе и Билял-и Хабеши. Той бе роб на езичника Умеййе бин Халеф. С помощта на Ебу Бекр-и Сиддик бе приел исляма. Умеййе, от всички свои дванадесет роби най-много обичаше Хазрети Билял и затова го направи пазач на храма, където се намираха идолите. Когато стана мюсюлманин, Хазрети Билял постави всички идоли в поза на поклон (на суджуд). Като чу новината Умеййе изпадна в ужас. Повика Билял (радияллаху анх) и го попита: „Станал си мюсюлманин и си се кланял на Господа(ря) на Мухаммед. Вярно ли е това?“, Хазрети Билял отговори:

   „Вярно е. Кланям се на Великия и Всевишния Аллах.“ Този отговор не се понрави на Умеййе и той веднага пристъпи към изтезания и мъчения. По пладне, в най-жаркото време на деня, го събличаше, събаряше го по гръб върху нагорещените камъни и поставяйки други нагорещени камъни върху корема му, го уговаряше: „Отречи се от исляма! Поклони се на идолите Лят и Узза!“, но Хазрети Билял, повтаряйки: „Аллаху теаля е един! Аллаху теаля е един!“ изказваше своята твърдост. Това негово търпение подлудяваше Умеййе бин Халеф и той продължаваше още повече да го измъчва, като влачеше тялото му по трънаци. Билял (радияллаху анх) не обръщаше внимание на раните и кръвта, която се стичаше по тялото му като река. Изричайки думите: “О, Аллах мой! Съгласен съм на всичко, което е от Теб.“ показваше своята твърдост във вярата.