СТРАДАНИЯТА, ИЗТЪРПЯНИ ОТ ПЪРВИТЕ МЮСЮЛМАНИ (3)

Когато Пратеникът на Аллаху теаля (алейхиссаляту весселям) се прибра у дома си, у тях пристигна Ебу Бекр-и Сиддик. Разказа му за мъченията на Билял-и Хабеши и добави, че е много огорчен от това. Хазрети Ебу Бекр веднага отиде при езичниците и им каза: „Какво печелите, като постъпвате така с Билял? Продайте ми го.“ Те му отговориха: „Колкото и злато да ни дадеш, пак не бихме го продали. Но можем да го дадем в замяна на твоя роб Амир.“ Робът на Хазрети Ебу Бекр (радияллаху анх) Амир вършеше неговите търговски дела и изкарваше голяма печалба. Освен собственото си имущество, притежаваше и десет хиляди мискала злато. Бе негов помощник и вършеше всичките му работи, но бе неверник и твърдо отстояваше това. Хазрети Ебу Бекр прие тяхното предложение, като им каза:

   „Давам ви Амир с цялото му богатство, в замяна на Билял.“ Умеййе бин Халеф и езичниците се зарадваха много и си казаха: „Излъгахме Ебу Бекр.“ Хазрети Ебу Бекр веднага махна тежките камъни, поставени върху тялото на Билял-и Хабеши и го вдигна. Но той, от всичките тези мъчения, бе много изтощен. Хвана го за ръката, заведе го направо при любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) и каза: „О, Расуляллах! Днес освободих Билял в името на задоволството на Аллаху теаля.“ Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се зарадва много на тези думи и отправи много молитви за Хазрети Ебу Бекр. В това време Джебраил (алейхисселям) донесе седемнадесето и осемнадесето знамение на сура Лейл. Меалят на тези айети е следният: “Онзи, (като Хазрети Ебу Бекр) който е крайно богобоязлив (който избягва политеизма и греховете) и харчи имота си за добро, за да бъде чист при Аллаху теаля  (и за да постигне Неговото обещание), е отдалечен от него (Джехеннема)."