СТРАДАНИЯТА, ИЗТЪРПЯНИ ОТ ПЪРВИТЕ МЮСЮЛМАНИ (4)

На жестоки мъчения бе подлаган и Хазрети Хаббаб бин Ерет. Той бе роб на една жена на име Умму Енмар. Хаббаб (радияллаху анх) нямаше роднини, които да го защитават и затова езичниците се събираха, събличаха го и прокарваха тръни по голото му тяло. А понякога го обличаха в желязна ризница и го държаха под жаркото слънце. Също така върху голото му тяло поставяха нагорещени камъни и го уговаряха да се откаже от исляма и да се покланя на идолите им, но непоколебимият Хаббаб (радияллаху анх), изричайки: „Ля иляхе илляллах Мухаммедун расулюллах“ упорито им се противопоставяше.

   Един ден езичниците се събраха и наклаха огън. Докараха завързания Хазрети Хаббаб, съблякоха го и го хвърлиха върху огъня. Или щяха да го накарат да се откаже от исляма, или щяха да го изгорят жив в огъня. Положеният по гръб върху огъня Хаббаб (радияллаху анх) отправи ду’а  към Всевишния Аллах: „О, Аллах мой! Виждаш ме и знаеш моето състояние. Дай ми голямо търпение и стори вярата ми непоклатима!“ Един от езичниците стъпи върху гърдите на Хазрети Хаббаб, но тези неверници си нямаха представа от това, че вярващите се намират под закрилата на Аллаху теаля . Когато след години попитаха Хаббаб (радияллаху анх) за случилото се, той показа белезите от изгарянията по гърба си и каза: „Накладоха огън и влачейки ме, хвърлиха в него. Огънят се угаси единствено с плътта ми!“ Изтезанията над Хазрети Хаббаб продължаваха и вкъщи. Неговата господарка Умму Енмар обгаряше главата му с нажежено желязо, но той търпеше всички тези жестокости и не се отказваше от вярата си.