СТРАДАНИЯТА, ИЗТЪРПЯНИ ОТ ПЪРВИТЕ МЮСЮЛМАНИ (5)

Един ден Хаббаб (радияллаху анх) отиде при любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) и му каза: “О, Расуляллах! Навън съдружаващите ме хвърлят в огъня, а вкъщи собственичката ми Умму Енмар жигосва главата ми с нагорещено желязо. Искам ду’а от вас!” После показа раните по главата и тялото си. Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) съжали много Хазрети Хаббаб, не се стърпя и се помоли: „О, Господи! Помогни на Хаббаб!“ Всевишният Аллах веднага прие молбата на Своя Пратеник (салляллаху алейхи ве селлем) и наказа Умму Енмар със силни болки в главата. Господарката му по цели нощи стене от тези болки. Накрая я посъветваха да обгори главата си с нажежено желязо и тя заповяда на Хаббаб (радияллаху анх) да нажежи една желязна пръчка в огъня и с нея да обгори главата ѝ.

   В първите дни на исляма езичниците не обръщаха много внимание на Хаббаб бин Ерет (радияллаху анх). Но с всеки изминал ден броят на мюсюлманите се увеличаваше и това накара езичниците да предприемат сериозни мерки срещу тях – започнаха да подлагат Хазрети Хаббаб на още по-жестоки изтезания. Постоянно го биеха, раняваха и измъчваха, но Хазрети Хаббаб, въпреки нечовешките жестокости, не се отказа от вярата си и не изпълни техните искания.

   Когато изтезанията станаха съвсем непоносими, Хазрети Хаббаб помоли Султана на вселената да отправи ду’а за тяхното избавление. Пратеникът на Аллаху теаля (алейхиссаляту весселям) му каза: “В общностите преди вас имаше хора, на които кожите и плътта им бяха раздирани с железни гребени, но дори и това изтезание не ги отвръщаше от религията. Разполовяваха телата им, режейки ги с триони от главите до петите, но тези изтезания пак не ги отвърнаха от религията. Аллаху теаля, без съмнение, ще завърши това дело (исляма). Ще го възвиси сред всички други религии.