ЧЕТЕНЕТО НА КОРАН-И КЕРИМ ПРЕД ВСИЧКИ

Един ден сподвижниците се събраха на едно безлюдно място и си говореха: „Кълна се в Аллаху теаля, никой освен Расулюллах не посмя да прочете Свещения Коран пред тези езичници. Ще се осмели ли някой от нас да го направи?“ Намиращият се там Хазрети Абдуллах бин Месуд каза: „Аз ще го направя.“ Част от сподвижниците казаха: „О, Абдуллах! Страхуваме се да не ти навредят. На нас ни трябва човек, чието племе да може да го защити при нужда.“, но той, настоявайки им, каза: „Позволете ми да отида. Всевишният Аллах ще ме опази.“

   На следващата сутрин отиде в Макам Ибрахим, където се бяха събрали езичниците, и изричайки „Бисмилляхиррахманиррахим“ започна да чете сура „Рахман“. Езичниците се удивиха. „Какво казва синът на Умму Абд? Сигурно чете донесеното от Мухаммед.“ казаха те и се нахвърлиха върху него с юмруци и ритници и го обезобразиха. Но той, въпреки техните удари, не спря да чете Свещения Коран. Когато се върна при сподвижниците, целият в синини и рани, те много се натъжиха. Абдуллах бин Месуд (радияллаху анх) изобщо не бе разстроен от случилото се. „Не бях виждал враговете на Аллаху теаля  толкова слаби.“ каза той на сахабиите и продължи: „Ако искате, утре мога да им прочета още толкова.“, но Есхаб-и кирам, забранявайки му казаха: „Не, стига ти толкова. Ти накара неверниците да послушат това, което не харесват.“