ЕДИН ДИАЛОГ МЕЖДУ ЕЗИЧНИЦИТЕ И МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (1)

Видните езичници чрез всякакви хитрости и мъчения възпираха встъпването на хората в исляма. Забраняваха на жителите на Мекка да слушат знаменията, които четеше Мухаммед (алейхисселям), но самите те, през нощта тайно се доближаваха до къщата на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) и криейки се в един ъгъл, слушаха четения от него Коран-и керим. На разсъмване, без да имат представа един от друг, се срещаха, порицаваха един другиго и се заклеваха това да не се повтаря. На следващата нощ се случваше същото и срещайки се случайно на сутринта, оставаха поразени. Кълняха се повече да не го правят, но не можеха да се откажат. Самолюбието, гордостта, страхът да не ги порицаят другите езичници и много други празни мисли ги възпираха от приемането на вярата. На всичкото отгоре, крещейки по улиците: „Мухаммед е магьосник.“, възпрепятстваха и другите.

   Една привечер неверниците, събирайки се около Кяабе, решиха: “Да извикаме Мухаммед и да обсъдим ситуацията. Накрая да не сме виновни ние. Да имаме оправдание поне.” Изпращайки човек, поканиха Пратеника на Аллаху теаля (алейхиссаляту весселям). Той (салляллаху теаля алейхи ве селлем) се отзова на поканата им, дойде в Кяабе и седна пред тях. Езичниците му казаха: „О, Мухаммед! Повикахме те тук, за да се разберем с теб. Кълнем се, че не сме виждали сред арабите човек като теб, който да е причинил толкова проблеми на племето си. Ти порица нашата религия! Поруга божествата ни! Не одобри нашите мисли! Разедини ни, раздели общността ни и ни направи врагове! Какви ли не бели докара до главата ни! Ако по такъв начин, с действията си и с думите си, се стремиш към богатство, то ние сме съгласни да ти дадем и повече. Ако се стремиш към известност и слава, да те обявим за наш господар. Ако искаш да си владетел, да те провъзгласим за такъв и да сме в твоето обкръжение. Ако си под въздействие- то на нещо, да ти помогнем. Ако е някаква болест, свързана с джинове, да потърсим лек за това...“