ЕДИН ДИАЛОГ МЕЖДУ ЕЗИЧНИЦИТЕ И МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (2)

Султанът на световете (салляллаху алейхи ве селлем) ги изслуша търпеливо и накрая даде следния впечатляващ отговор: „О, курайши! Никое от тези неща, за които споменахте, не съществува у мен. С това, което съм ви донесъл, аз не се стремя нито към богатство, нито към слава и известност, нито пък към власт. Но Всевишният Аллах ме изпрати като пейгамбер при вас и ми низпосла Книга. Заповяда ми да съм благовестител (с Дженнета за повярвалите) и предупредител (срещу Джехеннема за отричащите). Аз ви съобщих повелята на моя Господар и ви наставлявах. Ако приемете това, което ви донесох, то ще ви бъде дял и препитание както на този, така и в отвъдния свят. Ако не приемете и отхвърлите, то докато Всевишният Аллах отсъди между вас и мен, аз ще продължавам да изпълнявам повелите Му и ще търпя всякакви несгоди...“

   Ебу Джехл, Умеййе бин Халеф и другите езичници казаха: „О, Мухаммед! Знаеш, че няма племе, което да припечелва препитанието си по- трудно от нас. Щом си пейгамбер, помоли се на твоя Господар да премахне тези планини, които ни обграждат и затрудняват! Да разшири нашата страна и да ни дари с реки, като реките в Шам (Дамаск) и Ирак! Освен това да съживи някои наши предци, начело с Кусай бин Киляб, който беше честен и велик човек. И да питаме него, дали си прав или не. Ако той потвърди истинността на твоите думи и ако изпълниш нашите искания, ние ще ти повярваме. По такъв начин ще можем да узнаем и положението, което заемаш при твоя Господ. Ако не направиш това за нас, то поискай нещо за се- бе си от Него. Поискай да ти изпрати едно меляике, което да потвърди истинността на твоите думи и да те опази от нас. Освен това, твоят Господар да ти даде градини, имения, богатства и да се освободиш от тежкия начин на живот, защото и ти като нас ходиш по пазарите и си изкарваш прехраната!...“