ЕДИН ДИАЛОГ МЕЖДУ ЕЗИЧНИЦИТЕ И МУХАММЕД (АЛЕЙХИССЕЛЯМ) (3)

  Султанът на вселената (салляллаху алейхи ве селлем) им каза: „Аз не съм ви изпратен с това. Аз ви донесох само това, с което бях изпратен от Аллаху теаля. И ви го съобщих. Аз не съм такъв човек, че да искам от моя Господ(ар) за себе си (богатство и имоти)... Всевишният Аллах ме изпрати като благовестител (с Дженнета – за тези, които приемат донесеното от мен) и като предупреждаващ с наказание (с Джехеннема – за тези, които не приемат и отричат донесеното от мен). Ако приемете това, което съм ви донесъл, то То ще е дял и препитание за вас както на този, така и в отвъдния свят. Ако не приемете и отхвърлите, то до решението на Всевишния Аллах за отношенията между вас и мен, аз ще продължавам да изпълнявам повелите на моя Господ(ар) и ще търпя всякакви несгоди...“

   Този път пък езичниците рекоха: „Щом твоят Господар, ако пожелае, може да стори всичко, то поискай от Него да разкъса небето на парчета и да го стовари върху главите ни! Докато не го направиш, няма да ти повярваме!“ Мухаммед (алейхисселям) им отвърна: „Това е дело на Аллаху теаля . Ако пожелае непременно ще го направи.“ Преминавайки всякак- ви граници, неверниците продължиха: „О, Мухаммед! Твоят Господ не знаеше ли, че ние ще седим тук с теб и не ти ли съобщи предварително какво ще те питаме и какво ще искаме от теб? Защо не ти обясни какво да правиш с нас, ако не приемем известеното от теб?.. Докато не изпрати меляикета, които да свидетелстват правотата на твоите думи, няма да ти повярваме. Вече не носим никаква отговорност за теб. Кълнем се, че вече ня ма да те оставим на мира. Или ние ще те погубим, или ти нас.“ Любимият ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) видя, че, вместо да се споразумеят, пропастта между тях растеше, затова стана и си отиде.