ГРОБЕН ЖИВОТ (1)

Пейгамберите са живи в своите гробове. Този живот е непонятен за нас, ние не знаем неговата същност. Евлиите (приближените раби на Аллаху теаля ) и шехидите (убитите по пътя на Аллаху теаля) също са живи. Живи са в пълния смисъл на думата. В 169-ия айет на сура „Ал-и Имран“ се казва, меал: „Не смятайте за мъртви убитите по пътя на Аллаху теаля ! Те са живи при Своя Господар и се препитават.“

   В този айет се съобщава, че шехидите са живи. Пратениците несъмнено са по-високопоставени от тях. Ислямските учени съобщават, че всеки пейгамбер е починал като шехид. Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем), преди да почине, каза: „Болката от месото, което опитах в Хайбeр, усещах постоянно.“ От този благословен хадис се разбира, че любимият ни Пейгамбер е починал като шехид и като всички шехиди той (салляллаху алейхи ве селлем) е жив.

   В благословен хадис, сведен в сборниците “Буха ри” и “Муслим” се казва: „В нощта Ми’радж минах покрай гроба на Муса (алейхисселям). Изпълняваше намаз в изправено положение в гроба си.“

   В друг благословен хадис се казва: „Всевишният Аллах е забранил на земята да разложи телата на пейгамберите.“ Всички учени са единодушни относно истинността на това. В сборниците “Бухари” и “Муслим” се предава, че в нощта Ми’радж Всевишният Аллах изпратил всички пeйгамбери при Пратеника на Аллаху теаля. Той застанал начело като техен имам и изпълнили заедно два рекята намаз.

   Кланянето на намаз става с осъществяването на руку и седжде (суджуд). Гореспоменатото съобщение свидетелства за това, че пратениците изпълняват намаз с телата си. И изпълнението на намаз на Муса (алейхисселя м) в гроба му показва това.