ГРОБЕН ЖИВОТ (3)

   Имам Суйути казва: „Пратеникът на Аллах се унесъл в съзерцание на Лика на Аллах и забравил за телесните чувства. Когато един мюсюлманин го поздравява със селям, неговата благословена душа излиза от това състояние и чувствата се връщат в тялото. Това се наблюдава многократно и в земния живот. Когато човек е много замислен за нещо земно или нещо, свързано с отвъдното, не чува говорещите около себе си. А може ли да чуе някакъв глас онзи, който се е унесъл в съзерцание на Лика на Аллах?“

Кади Ияд в книгата си „Шифа“ предава от Сулейман бин Сухайм: „Една нощ сънувах Пратеника на Аллаху теаля . Казах му: „О, Пратенико на Аллах! Чувате ли поздрава на тези, които ви поздравяват?“, а Расулюллах ми отговори: „Да. Приемам техния поздрав и им отвръщам.“

   Благословените хадиси, които съобщават за това, че пророците са живи в гробовете си, са толкова многобройни, че те взаимно се потвърждават. Например: „Ще чувам салeвата, който ще се чете за мен пред гроба ми. А тези, които ще се четат на далечни места, ще ми бъдат съобщени.“ (предаден от Ебу Бекр бин Ебу Шейбе) Този хадис и подобните на него са поместени в книгите на шестимата големи учени в областта хадис.

   В друг хадис, предаден от Ибн-и Ебу’д-Дунйа с първоизточник Абдуллах бин Абба с (радияллаху анх), се казва: „Ако някой, отбивайки се на гроба на свой познат, го поздрави със селям, намиращият се в гроба ще го познае и ще го поздрави. Ако поздрави със селям непознат, намиращият се в гроба ще се зарадва и ще му отвърне на поздрава.“

   Ако се зададе въпроса: „Как Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) ще отвърне поотделно на поздравите, отправени му по едно и също време от различни краища на света?“, отговорът би бил следният: „Така, както слънцето на обед грее едновременно над хиляди градове.“