ГРОБЕН ЖИВОТ (5)

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) приживе бе велика благодат за своите сподвижници, след смъртта си е велика благодат за цялата си общност.

   В хадис, предаден от Бекир бин Абдуллах Музени се казва: „Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: „Моят живот е полезен и благословен за вас. Вие можете да ми говорите и аз мога да ви говоря. Смъртта ми също е благословена за вас. Вашите деяния ще ми бъдат представени, и когато видя вашите добри дела, ще възхваля Аллаху теаля, а когато видя лошите ви дела, ще помоля Аллаху теаля за опрощаване на вашите грехове.“

   Хазрети Кусем бин Аббас бил удостоен с честта да положи тялото на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) в гроба. Той е излязъл последен от гроба. Казал е: „Последен аз видях благословеното лице на Расулюллах. Благословените му устни мърдаха. Наведох се над него и напрегнах слуха си, за да разбера какво казва. Молеше се: „О, Господарю! Моята общност! О, Господарю! Моята общност!“

НАСТАВЛЕНИЯ ОТ ИМАМ А’ЗАМ ЕБУ ХАНИФЕ

   “Човекът вярва, че Аллаху теаля е единственият, Който дава изцелението, но заедно с това – за да облекчи мъките си – използва и лекарства, защото лекарството е една причина, чрез която Аллаху теаля дава изцеление.

   Мюсюлманинът знае, че Аллаху теаля го контролира винаги. Вярва, че Аллаху теаля непременно го контролира, без значение дали е сам или сред хора. Но кралете и така наречените големци, не биха могли да го контролират, когато и да било, без значение дали човек се намира на потайно или на открито място.”