НАДМЕННОСТТА НА ГОЛЕМИЯ ИСЛЯМСКИ ВРАГ ЕБУ ДЖЕХЛ

След войната при Бедр, Расулюллах (алейхисселям) попита Есхаба за Ебу Джехл: “Как ли е Ебу Джехл, какво ли стана с него, кой ще отиде да види?” Заповяда да го потърсят сред убитите. Потърсиха го, обаче не го откриха. Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) каза: “Търсете (го), имам обещание за него. Ако не успеете да го познаете, погледнете белега на крака му. Един ден заедно с него бях на угощението, устроено от Абдуллах бин Джудан. И двамата бяхме млади, но аз бях малко по-едър от него. Бутнах го, когато пространството около мен се стесни заради навалицата, и тогава той падна на коленете си. Едното му коляно се нарани, но после белегът не изчезна.”

   След тези думи Абдуллах ибни Месуд излезе да търси Ебу Джехл. Намери го ранен, разпозна го и го попита: “Ти ли си Ебу Джехл?” Сахабинът с крака си стъпи върху шията на неверника, дръпна го за брадата и рече: “О, враже на Аллаху теаля! Аллах стори ли те презрян най-после?” Ебу Джехл отговори: “Защо ще ме стори презрян! О, пастире на овце! Аллах теб да те стори презрян! Качил си се на стръмно място? Кажи ми, чия е победата днес?” Хазрети Ибни Месуд отговори: “Победата е на Аллаху теаля и на Неговия Пейгамбер.” После мюсюлманинът свали шлема му и му рече: “О, Ебу Джехл! Ще те убия!” Идолопоклонникът му отговори: “Ти не си първият, който ще убие големеца на племето си, но ще призная, че ми е много тежко, че ще ме убиеш ти. Отрежи ми главата по-близо до гърдите, за да изглежда тя внушителна!” Така с последните си думи Ебу Джехл показа докъде стигаха надменността, себелюбието и неверието му.