ГЕРОИЗМЪТ НА ТАЛХА БИН УБЕЙДУЛЛАХ (2)

Хазрети Талха посрещаше със своето тяло всички копия, стрели и удари, но изобщо не им обръщаше внимание. Желаеше единствено да защити Хабибуллах (салляллаху алейхи ве селлем) и да стане шехид като братята си. По едно време по тялото му не остана ненаранена част, по дрехите му не се виждаше нищо освен кръв. Въпреки това, успяваше да посрещне ударите на мушриците около Расулюллах (салляллау алейхи ве селлем). В този момент при тях пристигнаха Хазрети Ебу Бекр и Саад бин Ебу Вакка с (радияллаху теаля анхум еджмаин). Господарят на храбреците Хазрети Талха от прекалената загуба на кръв, се свлече върху горещата земя и загуби съзнание. Цялото му тяло бе надупчено от саби, стрели и лъкове.

   Сахабиите преброиха шестдесет и шест сериозни рани и безброй по-малки. Любимият ни Пейгамбер нареди на Хазрети Ебу Бекр веднага да му се притече на помощ. Ебу Бекр-и Сиддик (радияллаху анх) напръска с вода благословеното му лице, за да се свести. Когато дойде в съзнание, първите му думи бяха: „О, Ебу Бекр! Как е Расулюллах?“ По този начин той показа голямата си любов и привързаност към любимия ни Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем). Хазрети Ебу Бекр му отговори: „Пратеникът на Аллах е добре. Той ме изпрати при теб.“ Чувайки тези думи, Хазрети Талха си пое спокойно въздух и благодари на Всевишния Аллах. През това време на помощ се притекоха още няколко сподвижника.