ПРОЩАЛНОТО ХУТБЕ (3)

О, хора! Всевишният Аллах е дал (в Коран-и керим) правото на всеки притежател на право. Няма нужда от завещание. Детето принадлежи на този, в чието легло се е родило. За извършващия прелюбодейство има лишения. Презреният човек, който твърди, че произлиза от друг род, а не от рода на баща си, или неблагодарният роб, който се опитва да се превърже към друг господар, да бъде удостоен с гнева на Аллаху теаля, и с проклятието на меляикетата и на всички мюсюлмани. Всевишният Аллах не приема нито покаянията, нито свидетелстването на такива хора.

   О, хора! Вие имате един Господар и един баща. Всички вие сте деца на Адем, а той е сътворен от пръст. Най-ценният пред Аллаху теаля е този, който най-много се страхува от Него. Арабинът няма преимущество пред неарабина, освен по богобоязън.

   О, хора! Утре ще бъдете питани за мен, какво ще кажете?“ Славните сподвижници казаха: „Свидетелстваме, че вие известихте религията на Аллаху теаля , изпълнихте дълга си (пророческата си мисия), предадохте посланието и ни дадохте наставления.“

   Тогава Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) вдигна показалеца си и го насочи към хората с думите: „О, Господарю! Бъди ми свидетел! О, Господарю! Бъди ми свидетел! О, Господарю! Бъди ми свидетел!“

   В този ден бе низпослан третият айет на сура „Маиде“, меал: „... Днес изградих за вас вашата религия (вече са ви съобщени заповедите и забраните на религията) и изпълних Своето благо към вас, и приех (одобрих) исляма за ваша религия...“

   Когато Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) прочете този айет пред сподвижниците си, Хазрети Ебу Бекр започна да плаче. Попитаха го защо плаче, а той отговори: „Този свещен айет свидетелства за това, че наближава смъртта на Расулюллах. Затова плача.“