НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО РАСУЛЮЛЛАХ (САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕ СЕЛЛЕМ) СЕ ХРАНЕШЕ И ПИЕШЕ (3)

От бащата на Селеме бин Еква се предава: „Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем), като видя един мъж от племето Ешджа, когото наричаха Бушр бин Раиюл’ир, да се храни с лявата си ръка, му каза: „Яж с дясната си ръка!“ Мъжът излъга, като каза: „Не мога да ям с дясната, нямам сили!“ Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Да не ти достигат силите! Само високомерието и гордостта му го възпират да яде с дясната си ръка.“ След това мъжът повече не можа да си вдигне ръката до устата.“

   Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) казва: „Аллах, Който е Азиз и Джелил, несъмнено е доволен от раба, отправящ Му хамд след ядене и пиене.“

   Ебу Са’ид’ул’Худри (радияллаху анх) разказва: „След храна Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) отправяше следната ду’а: „Елхамдулилляхиллези ат’амена ве сека на ве джаалена муслимин“ (Хамд на Аллах, Който ни нахрани и напои, и ни стори мюсюлмани.)

   Ебу Умаметулбахили  (радияллаху  анх)  разказва:  „След  храна  Расул (алейхисселям) отправяше и следната ду’а : „Елхамдулилляхи кесиран таййибен мубаракен фийхи гайра мекфиййин веля муведдаин веля  мустагнен анху Раббена “

   „Елхамдулилляхиллези кефана ве ервана гайра мекфиййин веля мекфурин.“

   От Ебу Хурайра (радияллаху анх) се предава, че след храна Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) си измивал ръцете.

Любимият ни Пейгамбер не отдаваше значение на нищо земно.

   От Абдуллах бин Месуд (радияллаху анх) се предава: „Султанът на вселената беше легнал върху една рогозка и заспал. От рогозката му бяха останали следи по хълбока. Когато се събуди, разтрих хълбока му и му казах: „Нека баща ми и майка ми бъдат жертвани за вас, о, Пратенико на Аллаху теаля! Да бяхте ни казали да сложим върху рогозката нещо, което да ви предпази.“ „Една мека постеля да ви сложим?“ му казахме. Любимият ни Пейгамбер каза: “За какво са ми земните неща? Моето отношение към земното е като отношението на конник, който остава на сянка под едно дърво известно време, след което го напуска и продължава пътя си.“