НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО РАСУЛЮЛЛАХ (САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕ СЕЛЛЕМ) СЕ ХРАНЕШЕ И ПИЕШЕ (4)

От Ебу Умаметулбахили (радияллаху анх) се предава, че Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал: „Господарят ми, Който е Азиз и Джелил, ми предложи да превърне в злато долината на Мекка. Аз ка зах: „Не искам, я, Рабби! Нека един ден да съм сит, един ден – гладен. Когато съм сит да Ти се моля и да Те споменавам, а когато съм гладен да Те възхвалявам и да Ти благодаря.“

   Майка ни Хазрети Аише (радияллаху анха) разказва: “Семейството на Пейгамбера ни от пристигането му в Медина до неговата смърт нямаха възможност три вечери поред да се нахранят с пшеничен хляб.” Храната им обикновено се състоеше от ечемичен хляб и фурми, и то в малки количества.

Преди смъртта си любимият ни Пейгамбер даде ризницата си като залог на един юдей на име Ебу Шахма в замяна на тридесет крини ечемик.

   Майка ни Хазрети Аише (радияллаху анха) разказва: „Кълна се в Аллаху теаля, Който е изпратил Мухаммед (алейхисселям) с истинската религия и Книга, че той от началото на пророческата си мисия до смъртта си, не е видял нито сито, нито е ял хляб, направен от пресято брашно.“ А когато я запитаха: „Тогава как ядяхте ечемика?“, тя отговори: „Издухвахме триците. До смъртта си, нито Султанът на вселената, нито семейството му, не се наядоха с ечемичен хляб два дни поред! Кълна се в Аллаху теаля, в къщата на Пейгамбера ни четиридесет дни, нито кандило се палеше, нито огън. Минаваха месеци, в нито една от къщите на Пратеника на Аллаху теаля не се палеше огън, не се издигаше дим. Минаваха два месеца, за семейството на Мухаммед (алейхисселям) нито се печеше хляб, нито се готвеше. Когато се бяхме наситили на фурми и вода, Султанът на вселената почина. В стомаха на Пратеника на Аллаху теаля две различни храни в един ден не са се смесвали, когато ядеше фурми, не ядеше хляб, а когато ядеше хляб, не ядеше фурми. Ето, това е, което ме кара да плача!“