НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО РАСУЛЮЛЛАХ (САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕ СЕЛЛЕМ) СЕ ХРАНЕШЕ И ПИЕШЕ (10)

Съветваше една трета от стомаха да се отдели за храна, една трета за вода и една трета – за въздух, т.е. да остане празен. Прекомерното ядене отключва болестите, а малкото ядене действа като лекарство. Храната за един човек е достатъчна за двама.

   Гостът не трябва да очаква от стопанина нищо повече от хляб и сол. Стопанинът трябва да нагости госта си с нещо, да му полива вода, за да си измие ръцете. Халифът Харун Решид поливаше на гостите си вода с ибрик. Това, което се хареса на гостенина, трябва да се даде в устата му. Ако гостенинът изпусне нещо на чисто място, трябва да се вземе и да му се подаде, но ако се е замърсило, да се остави на котките и другите животни. По този начин благодатта на дома се увеличава, че чак достига до внуците. Ако не се вземе падналото от земята, го изяжда шейтанът. Суннет е да се избърсват остатъците от храна в съда. Върху остатъка от хошав или айран трябва да се сипе вода и разклащайки, да се изпие. Голям севаб е. Оставянето на остатъци от храната е джаиз. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) обичаше да яде остатъка на мюсюлманина.

   Почистването на зъбите след храна с мисвак или с клечки за зъби е суннет. Устната хигиена е важна за всеки. Чистотата подсилва вярата. След храна се отправя ду’а за изобилие, милосърдие и опрощение на стопанина. След това се иска разрешение за ставане и гостът кани стопанина да им гостува.

   По време на храна не трябва да се говорят отвратителни и ужасни неща; да се говори за смърт, за болести; да се поглежда към ястията, които се сервират; да се вземе втора хапка в ръка, преди да е погълната първата; да се става от софрата за нещо, дори и за намаз. Намазът трябва да се изпълни преди храна, но ако приготвените ястия ще изстинат или ще се развалят, и ако времето е достатъчно за изпълнението му след храна, трябва да се яде преди намаза. От софрата трябва да се стане след вдигане на храната. Не трябва да се яде на крак или в движение.