НАЧИНЪТ НА СЕДЕНЕ НА РАСУЛЮЛЛАХ (АЛЕЙХИССЕЛЯМ)

   Ханзала бин Хизйам (радияллаху анх) казва, че е отишъл при Пейгамбера ни и го видял да седи по начин, който ние днес наричаме “сядане по турски”.

Джабир бин Семура (радияллаху анх) предава, че след изпълнение на утринния нама з до изгрева на слънцето Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) е седял “по турски”.

   Любимият ни Пейгамбер никога не протягаше краката си срещу намиращите се пред него.

   Шерид бин Сувейд (радияллаху анх) разказва: „Султанът на вселената се беше отбил у нас. В това време, аз седях, поставил лявата си ръка зад гърба си и облегнат на половината си длан. Пратеникът на Аллаху теаля ми каза: „Ти като тези, които са сполетени от гняв ли сядаш?!“ (като юдеите)

   Кайле бинти Махраме (радияллаху анха) разказва: „Видях Пейгамбера ни да седи със смирение, обгърнал с ръце свитите към корема си колена.“

   Когато сядаше да се храни, сядаше съвсем обикновено. Хранеше се, сядайки на земята, и казваше: „Сядам като всеки един раб и се храня като всеки един раб. Аз съм само един раб. Не е от мен онзи, който се отвръща от моята сунна.“

   Веднъж, когато любимият ни Пейгамбер се хранеше, облягайки се, при него дойде Джебраил (алейхисселям) и му каза: „О, Мухаммед! Значи, ти се храниш като кралете?!“ Като чу това, Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) веднага седна на земята.

   Един ден при Мухаммед (алейхисселям) дойде едно меляике заедно с Джебраил (алейхисселям). То му каза: „Вашият Господ ви поздравява и ви оставя да изберете между Пейгамбер-владетел и Пейгамбер-раб.“ Джебраил (алейхисселям) му направи знак да покаже смирение и Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) отговори: „Да бъда Пейгамбер-раб.“ След този ден Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) никога не се храни на крак или облягайки се на нещо.