КАК СЕ ДЪРЖЕШЕ РАСУЛЮЛЛАХ (САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕ СЕЛЛЕМ) В ДОМА СИ И ИЗВЪН НЕГО (1)

   От Хусейн (радияллаху анх) се предава: „Попитах баща си за заниманията на Пейгамбера ни (алейхиссаляту весселям) в дома му. Разказа ми следното: „Времето след влизането в дома си Пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем) беше разпределил за служене на Аллаху теаля, за семейството си и за себе си. А времето, отделено за себе си, го беше разпределил за себе си и за хората. В това време при него влизаха само най-видните му сподвижници. Чрез тях той (салляллаху алейхи ве селлем) предаваше на хората религиозните знания.

   Времето, отделено за хората от общността си, разпределяше според техните степени и ги приемаше според това. Нуждите, проблемите на мюсюлманите бяха различни – някои идваха при него с един проблем, някои с два, а някои с повече. Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) се занимаваше с религиозните им проблеми, отговаряше на въпросите им и казваше: „Тези, които са тук да предадат моите думи на тези, които не са тук. Съобщете ми проблемите на онези, които не могат лично, идвайки при мен, да ми ги съобщят. Несъмнено, на моста Сърат (Сират) Аллаху теаля ще стори стабилни краката на съобщаващия проблемите на тези, които не могат да ми ги съобщят.“

   При Султана на световете не се говореше за нищо друго, а и самият той не приемаше с друго. Влизащите при него, влизаха с желанието да научат нещо и излизаха изпитали насладата на най-висшата наука.“

   Хазрети Хусейн попита баща си за поведението на любимия ни Пейгамбер извън дома. Разказа му следното: „Султанът на вселената не говореше навън. Говореше само, ако думите му ще са полезни за мюсюлманите, ако думите му ще ги сближат.

   Оказваше добър прием на най-способния човек на всяко племе и го правеше управител на племето си. Не лишаваше никого от приветливото си лице и прекрасния си нрав.