КАК СЕ ДЪРЖЕШЕ РАСУЛЮЛЛАХ (САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕ СЕЛЛЕМ) В ДОМА СИ И ИЗВЪН НЕГО (2)

   Когато не виждаше някой от сподвижниците, питаше за него. Хвалеше доброто, а лошото порицаваше. Всяка негова работа беше обмислена. Не спираше да предупреждава мюсюлманите, от страх да не попаднат в нехание (гафлет). Притежаваше пълна дарба за служене. Близките нему, бяха най-достойните сред хората. За него най-достоен от сподвижниците и с най-висока степен беше този, който помагаше на нуждаещия се. Не сядаше и не ставаше, без да спомене името на Аллаху теаля .

   Не набелязваше място за себе си на събирания и забраняваше това да се прави. Когато влизаше при група седящи хора, сядаше най-отзад, заповядваше и на мюсюлманите да постъпват по същия начин. Оказваше такъв добър прием на седящите с него, че на всеки един от тях му се струваше, че той е най-скъп за него от всички. Проявяваше търпение към седящия до него или идващия при него с някакъв проблем, и го изслушваше. Когато някой поискаше нещо, не му отказваше, даваше му, или го връщаше с блага дума.

   Беше милостив баща за тях. При него всички имаха равни права. Меджлисът на любимия ни Пейгамбер беше меджлис на знанието, на свенливостта, на търпението и на сигурността. В неговия меджлис нито се говореше на висок глас, нито се обвиняваше някой, нито пък се разкриваха недостатъците и грешките на някого. Намиращите се в неговия меджлис бяха равни, превъзходството на единия над другия беше само по богобоязливост. Всички те бяха скромни.

   Оказваше уважение към възрастните, беше състрадателен и милостив към малките, помагаше на нуждаещите се, закриляше чужденците.

Беше винаги приветлив, благонравен. Обичаше да прощава. Не беше коравосърдечен. Не спореше с никого. Не крещеше и не говореше лоши думи. Не порицаваше никого. Не беше скъперник. Замълчаваше, когато виждаше нещо нехаресвано от него. Не позволяваше на уповаващия да по- падне в отчаяние, не разкриваше недоволството си.

   Пратеникът на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) странеше от три неща: от спречкване с хората, от многото говорене и от занимаването с безполезни неща. Не порицаваше никого, не търсеше недостатъците на никого, не казваше думи, от които няма благодеяние.