КАК СЕ ДЪРЖЕШЕ РАСУЛЮЛЛАХ (САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕ СЕЛЛЕМ) В ДОМА СИ И ИЗВЪН НЕГО (3)

 Когато говореше, намиращите се при него стояха неподвижно и безшумно, сякаш птичка беше кацнала върху главите им. Когато спираше да говори, всеки казваше това, което има за казване, но в никакъв случай не спореха пред него. Когато някой говореше при него, другите мълчаха. За него думите на говорещия последен и говорещия първи бяха еднакви. Когато присъстващите в неговия меджлис се смееха за нещо, и той се смееше с тях, когато се удивляваха пред нещо, и той се удивляваше с тях. Търпеше грубите думи на идващите при него чужденци, за да постъпват и сподвижниците като него. Казваше: „Когато видите някой нуждаещ се да иска това, от което се нуждае, помогнете му да го получи.“

   Не приемаше неистинското хвалене. Не прекъсваше никого, освен в случаите, когато се потъпкваше нечие право. В такива случаи или прекъсваше говорещия, или напускаше меджлиса. Не казваше „Не!“ за нещо, което се искаше от него. Когато се искаше нещо, което би искал да го направи, казваше, че ще го направи, но когото се искаше нещо, което не би искал да го направи, мълчеше и от това негово мълчание се разбираше, че не иска да го направи.

   Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) се грижеше за земното и отвъдното щастие на хората. Когато в една от битките го бяха помолили да отправи ду’а за унищожението на неверниците, беше казал: „Не съм изпратен, за да кълна или за да бъдат наказани хората. Изпратен съм, за да сторя добрини на всички. Изпратен съм, за да постигнат хората мир.” В 107 айет на сура „Енбия “ се казва, меал: „Изпратихме те като ми- лост за световете.“