КАК СЕ ДЪРЖЕШЕ РАСУЛЮЛЛАХ (САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕ СЕЛЛЕМ) В ДОМА СИ И ИЗВЪН НЕГО (4)

   Хинд бин Ебу Хале (радияллаху анх) описва походката на Пратеника на Аллаху теаля (салляллаху алейхи ве селлем) по следния начин: „Султанът на вселената стъпваше здраво на земята, крачките му бяха големи. Не се клатеше, вървеше спокойно, наведен напред, като че ли слизаше от високо място.“

   Когато искаше да види нещо, обръщаше цялото си тяло. Не се оглеждаше наоколо. Към земята гледаше повече, отколкото към небето. Към небето гледаше с крайчеца на окото си. Вървеше след сподвижниците си. При среща с някого, пръв той поздравяваше.

   Ебу Хурайра (радияллаху анх) казва: „Не съм виждал друг да ходи по- бързо от Султана на вселената, сякаш земята се огъваше заради него. Ние полагахме големи усилия, за да го настигнем, а той изобщо не се насилваше.“

   От Енес бин Малик (радияллаху анх) се предава: „Пейгамберът ни, когато се ръкуваше с някого не отдръпваше ръката си, докато отсрещният не го направи. Докато отсрещният не си отвърнеше лицето, той не отвръщаше лицето си от него.“

   Пак от него се предава: „Попитахме Султана на вселената: „О, Пратенико на Аллаху теаля! Да се покланяме ли едни на други?“, „Не!“ отговори той. „А да се прегръщаме ли?“ попитахме ние. „Не, но се ръкувайте.!“