КАК СЕ ДЪРЖЕШЕ РАСУЛЮЛЛАХ (САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕ СЕЛЛЕМ) В ДОМА СИ И ИЗВЪН НЕГО (5)

   От Бера бин Азиб (радияллаху анх) се предава, че Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) е казал: „Ако двама мюсюлмани се поздравят и ръкуват при среща, ще бъдат опростени още преди да се разделят.“

   Султанът на вселената бе винаги замислен. Мълчанието му бе по-дълго от говоренето му. Не произнасяше безполезни слова. Започваше речта си с името на Аллаху теаля и я завършваше с името на Аллаху теаля. Говореше кратко и ясно. Използваше смислени и логични думи. Винаги казваше самата истина, не изговаряше една дума нито в повече, нито в по-малко. Не огорчаваше и не пренебрегваше никого. Зачиташе и най-малкото благо. Нищо земно не го ядосваше, но когато се потъпкваше някакво право, не се успокояваше, докато истината не намери своето място.

   Никога не се ядосваше за себе си и не отмъщаваше за себе си. Когато искаше да покаже нещо, не го правеше с пръста си, а с цялата си ръка. Когато се удивляваше и изненадваше, обръщаше ръката си наопаки, т.е. ако дланта му бе насочена към небето, обръщаше я към земята, и обратно. Когато говореше, правеше движения с ръката си, дясната си длан удряше по вътрешната част на левия си палец. Когато се ядосваше, веднага се успокояваше и не показваше яда си.

   Когато се радваше и успокояваше, затваряше очи. Не се смееше на глас, а само се усмихваше. Когато се усмихваше, се виждаха белите му като бисери зъби.